Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2008 23:54 - Съвременното робство
Автор: smallaxe Категория: Други   
Прочетен: 7300 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2008 19:57


Повечето хора смятат, че робство вече не съществува, но за жалост това е далече от истината. Според организации, защитаващи човешките права, учени и журанлисти, робство все още съществува днес в практически всяка страна на света. Въпреки, че то е незаконно навсякъде по света, сега повече хора живеят в робство от когато и да било преди: 27 милиона, 2 пъти повече от поробените африканци за 4те века презатлантическа търговия с роби. Kevin Bales, социолог от Roehampton University в Лондон, изчислява, че около 50 000 души са принудени да живеят като роби само в САЩ.

 

Със сигурност съвременното робство е различно от традиционното. Казано простичко, робство днес означава човек да бъде принуден да работи без възнаграждение за труда си, под заплахата от насилие или чрез психологическа манипулация. Днешните господари формално не притежават живота на робите си, но го владеят и контролират.

 

Във времената, когато притежаването на роби е било законно, купуването им е изисквало значителни инвестиции. Това естествено подтиквало собствениците да се грижат за своята „собственост” – като осигуряват жилището, храната и здравето на робите си. За разлика от тогава, когато днешните роби не са вече икономически полезни, те са подложени на гонения, експлоатация до последен дъх, гладна смърт, а понякога директно са убивани.

 

Защо толкова много хора живеят като роби сега?

 

На първо място, световната популация почти се е утроила в последните 50 години, като най-драматичен е ефектът в развиващите се страни. Огромни човешки маси тънат в крайна мизерия, уязвими са и лесно стават жертва на измами.

 

В същото време, глобализацията е променила национални и локални икономики. Корпорациите приемат евтини доставки от неконтролирани производители от третия свят. Често това са продукти на неплатен принудителен труд.

 

Най-разпространената форма на робство днес е изплащането на дългове чрез принудителен труд. Жертва на такава експлоатация само в Индия и Пакистан са между 15 и 20 милиона души. Задушаващата мизерия принуждава много хора да предложат себе си или децата си като гаранция срещу скромна финансова помощ. Поробени работници са разкрили пред защитници на човешките права, че отработват заеми, не по-големи от 10 до 50 долара. Но лихвата винаги надхвърля това, което изработват и дългът често се наследява от следващото поколение.

 

image

 

 

Принудителният труд съществува в много страни, включително и в т. нар. индустриални страни. Военновременното робство е сериозен проблем в страни като Судан, където поддържани от правителството войски безнаказано отвличат и поробват деца и жени от селата, от средата на 80те години насам (според доклади на ООН). Разбира се, това не представлява проблем, докато правителството следва диктуваната от западните страни политика. В Мавритания, подобна практика съществува вече от приблизително 800 години, като управляващата класа араби-бербери държат повече от 90 000 чернокожи африканци като движима собственост.

 

image

 

Много жени и деца по света са принудени да проституират. Голяма част от тях са подмамени с предложения за достойна работа, а после бити и принуждавани да работят в бардаци. В югоизточна Азия обаче, не е необичайно жените да бъдат принуждавани от своите бащи, братя, съпрузи да проституират, за да изкарат пари за задлъжнелите мъже в семейството. Нерядко тези жени направо са продавани в робство. Немалко момичета и жени по света биват отвлечени от родните си страни и превръщани в екзотични проститутки в чужбина. Търговията със секс роби в централна и източна Европа и в северна Америка процъфтява. В световен план около 2 милиона жени и деца са продавани в секс робство всяка година.

 
image

 

Робството по света:

Международното споразумение за робството от 1927 г. (1927 Slavery Convention) поставя робовладелството извън закона в световен мащаб. Робство се дефинира като принудителен, неплатен труд, извършен под страх от насилие или друга заплаха, и от който човек не може свободно да избяга.

 

Навсякъде по света, робите са принудени да работят, за да осигуряват евтини продукти, които после се лансират по световните пазари. Суровини като дървесина, желязо, злато, диаманти, тантулум (минерал, използван в изработката на мобилни телефони, пейджъри и лаптопи), както и стоки като кафе, какао, памук, тютюн, чай, захар се произвеждат в големи количества чрез робски труд. Много от водещите световни компонии и корпорации използват тези продукти заради ниската им цена.

 

 

Албания, България, Ромъния, Сърбия – Бели робини. Младите момичета търсят доходна работа в чужбина и често биват подлъгани с фалшиви обещания. Те стават жертви на човешкия трафик, контролиран от организирани престъпни мрежи.

image

 

Бенин – в една от най-бедните страни в Африка децата често биват продавани на робовладелци за суми около 15 $. Вместо да бъдат превозени в чужбина, както им е обещано, малчуганите попадат на кафените и какаови плантации. Продуктите на техния труд се купуват на безценица от компании-гиганти и пристигат в Европа и в Щатите в добре познати опаковки.

image

 

Бирма – управляващата военна хунта поробва собствените си поданици, за да ги експлоатира като работници в инфраструктурните си проекти, от което често печелят и някои американски корпорации.

 

Бразилия – подмамени в джунглата, цели семейства горят дървета и произвеждат дървени въглища под заплаха за живота си.

 

Гана, Того, Бенин – семейства се разкайват за греховете си, като превръщат дъщерите си в робини на жреци фетишисти.

 

Доминиканска Република – в редовна практика се е превълнало отвличането на хаитяни, прекарването им през граница. В новата родина те са продавани на различни плантатори и принудени да събират захарна тръстика до края на живота си.

 

Индия – деца, принудени да изплащат семейните дългове, завиват цигари по 14 часа на ден, носят тухли по строежи или вършат друга тежка работа. Парите, които заработват, едвам стигат за храна, но не и за връщане на дълга.

image

 

Мавритания – Араби-бербери притежават, купуват и продават чернокожи африканци, все едно са добитък.

 

Обединени Арабски Емирства – бангладешки момчета са отвличани и експлоатирани като жокеи в популярните там състезания с камили.

 

Пакистан – сръчните деца са принудени да тъкат килими през по-голямата част от деня, а останалите вършат още по-тежка работа. Също като в Индия, тези деца работят, за да откупят свободата на семейството си, което се оказва непостижима цел.

image

 

САЩ – според данни на ЦРУ около 50 000 роби са пристигат всяка година в „страната на свободата”.

 

Судан – частни и правителствени войски отвличат жени и деца от селата, превръщайки ги в роби.

 

Тайланд – жени и деца са продавани и принуждавани от семействата си да станат секс роби, което превръща страната в популярна дестинация за секс туризъм.

 

 

Има ли надежда?

 

Задачата да изхвърлим продуктите на робски труд от живота си се усложнява от факта, че само част от предлаганите ни продукти са действително такива. Много роби работят в памукови плантации, но всичкият памук, който те произвеждат представлява малка част от световната памукова реколта. Как можем да разкрием отгледания от роби памук, да освободим робите от плантациите и да сложим окончателно край на робството навсякъде по света?

 

Отговорът е: като спрем робството там, където то се случва. Най-много от робството печелят робовладелците – престъпниците, които притежават и експлоатират роби. Те отделят нищожни средства, за да поддържат робите си живи и работоспособни, а продуктите на принудителния труд се превръщат в чиста печалба за робовладелеца, тъй като той не плаща заплати на работниците. Има много земеделци, които добиват същите продукти чрез честен труд. Един евентуален бойкот на дадена стока ще ощети не само робовладелеца, но и тези честни производители. Ако всички спрем да купуваме памучни продукти например, ефектът върху бедните фермери ще бъде пагубен. Вместо това, трябва да се информираме за произхода на всеки продукт и да се откажем от тези, добити чрез експлоатация и робски труд. Компониите-производителки трябва да бъдат заставени да отбелязват на продуктите си условията, в които са ги произвили работниците, колко им е било платено за тази работа и по какъв начин производството е повлияло на околната среда.

 

Световните правителства също трябва да се ангажират с борбата против робството, не само защото притежават огромни ресурси, с които да я подхранят, но и защото са избрани от поданиците си, за да им служат и да гарантират свободата им. Освен това във всяка страна са приети закони, които забраняват робството, но почти никъде не се отделят средства и усилия, които реално да наложат закона. Пример за това е, че във всеки полицейски участък по света има отдел „убийства”, към който е зачислен пресонал, но отдели за борба срещу робството няма никъде. Създаването на национални планове за борба срещу робството, експлоатацията на детския труд и проституцията, както и на институции, които да ги прилагат в действие трябва да влезе в програмата на всяко правителство.

 

Прецедент и доказателство за това, че с добра воля и усилия може да се постигне много, е т. нар. Какаов протокол. Това е споразумение между представители на шоколадовата индустрия, организации, защитаващи човешките права, профсъюзи и потребители, което декларира, че всички те ще работят съвместно, за да премахнат детския и робския труд от в бранша. Според запознати споразумението има сериозно отражение върху условията на работа в голяма част от западна Африка.

 

В световен план има неправителствени организации като Iabolish и Free the slaves, които се ангажират с премахването на порочната практика да се експлоатират човешки същества, както и с директното освобождаване на поробени деца и семейства.

 

ООН има страхотен потенциал да изиграе решителна роля в изкореняването на робството по света. Организацията е съставена от множество агенции, голямата част от които – като World Health Organization и World Food Program действат в страни, където е силно вероятно да осъществят контакт с роби. Тези организации имат възможността да предложат убежище на бягащите от робство, както и да помогнат на вече освободените да стъпят на краката си.

 

 

Какво може да направи всеки?

 

На първо място всеки от нас трябва добре да се информира за произхода на продуктите, които косумира, за да не спонсорира индиректно робовладелците. Хората, които участват като акционери в дадено предприятие трябва да се уверят, че то не използва принудителен труд или продукти на такъв. Освен това всеки, в качеството си на гражданин и избирател може да участва в притискането на правителството да се ангажира със зачитането на човешките права и борбата против робството. Тези, които искат лично да се ангажират с каузата, могат да бъдат най-полезни, като се включат в някоя от съществуващите организации за борба с робството. Освен това всеки, който стане свидетел на експлоатация, при която човек:

 

·         работи или е задържан против волята си

 

·         не може свободно да смени работодателя си

 

·         не може да се движи свободно или е следен

 

·         се страхува да говори в присъствието на трети лица

 

·         е нападан или заплашван при отказ да работи

 

·         е измамен и принуден да изплаща дългове на работодателя

 

·         е лишен от документите си

 

 

трябва незабавно да алармира такава организация, както и местната полиция, най-добре и двете.

 

 

imageimage image

 



Гласувай:
0




1. theworld - Благодаря за стойностния постинг!
01.05.2008 21:15
Днес малцина ще обърнат сериозно внимание на тези трагедии. Болшинството са претръпнали на всякакви грозни истории и лесно ще се отнесат равнодушно към покъртителните кадри и сведения тук. На други материалът ще се стори потискащ и ще потърсят нещо по-весело. Никой няма да направи нищо срещу тези трагедии! Морал!
цитирай
2. анонимен - Florida
08.05.2008 03:20
Straxoten e materiala!!!
Za poreden pat sme bezpomoshtni, za poreden pat
shte prodaljim s nov stres,kak i kakvo da napravim!!
Oktopoda ot eksloatatori bez savest e OGROMEN,vijdame go 70 godini v Rodinata ni v BG..Moral li....ne vijdam takav v ypravliavashtite ni i novite kandidati za vlast!Boje pazi BG i deztata ni!
цитирай
3. анонимен - Florida
08.05.2008 03:22
Straxoten e materiala!!!
Za poreden pat sme bezpomoshtni, za poreden pat
shte prodaljim s nov stres,kak i kakvo da napravim!!
Oktopoda ot eksloatatori bez savest e OGROMEN,vijdame go 70 godini v Rodinata ni v BG..Moral li....ne vijdam takav v ypravliavashtite ni i novite kandidati za vlast!Boje pazi BG i deztata ni!
цитирай
4. анонимен - revi147ewmortg
05.08.2011 01:53
I agree, this is a best article.A successful blog needs unique, useful content that interests the readers
цитирай
5. анонимен - top451gameus
10.10.2011 09:13
Thank you very much for that wonderful article
цитирай
6. анонимен - kurs456valut
20.10.2011 13:50
There's a wealth of information here. I'll be back again.
цитирай
Търсене

Архив